ПОДСЛОН / SHELTER

Оценете филма: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Гласувай

Докато са сменяли телевизионните канали, правили са кьопоолу и са обсъждали политиката, родителите на 12-годишния Радо не са забелязали, че синът им е пораснал. Сега те не могат да разберат защо, след като изчезва за два дена, той не се разкайва за кошмара, който им е причинил, а е готов да избяга от къщи с „първите срещнати на улицата наркомани”.

Не може да се каже, че с децата всичко е наред в забележително уверения и направляван с вещина игрален дебют на сценариста и режисьор Драгомир Шолев. След световната си премиера в секцията „Нови режисьори” в Сан Себастиан (макар че с лекота би се вписала и в основната конкурсна програма) изпълнената с мрачен хумор драма с четири действащи лица, която се развива предимно в сив апартамент в предградията, ще заживее богат фестивален живот благодарение на факта, че представлява свежа трактовка на привидно изхабения жанр за объркани тийнейджъри и пропастта между поколенията. Песимистичен, но не и депресиращ, филмът интелигентно разглежда проблеми с универсално звучене.

Обнадеждаващо е, че България започва да излиза от киносянката на своята суперуспешна съседка Румъния и съвсем не е случайно, че съавтор на сценария на Подслон е Разван Радулеску, познат ни от работата си по спечелилия международно признание и награди филм Смъртта на господин Лазареску.

Силно качество на Подслон са и стабилните и убедителни актьорски изпълнения. Както и в находчивия си късометражен филм Посредникът, който спечели награди през 2008 г., Шолев показва, че умее да работи с млади актьори. Няма слаби места в това отношение, въпреки факта, че Христоскова играе много агресивен и подчертано мъжествен мъжки образ по такъв начин, че откриваме следи от Линда Хънт в Годината на опасния живот. Но ако не знаете, едва ли ще усетите.   
 
Актьорите придават на доминирания от приказки сценарий искрящ и често изненадващ живот, а „кино” измеренията на проекта, който лесно би могъл да бъде преведен за сцената или радиото, са подпомогнати допълнително от дебнещата стедикамера на оператора Крум Родригес. Монтажът на Кеворк Асланян също е сред плюсовете на филма – като включва смело удължени кадри и резки, ритмични преминавания от кадър в кадър, той променя тона от напрежение към хумор.

Програма