Пътувайки из България, обичам да откривам места, които регистрирам в блекбърито си като Kita’s Place. Тук са включени двадесет ресторанта и няколко бара. Добавям и две места от миналото, които вече не са същите, но са част от спомена.

Живея в центъра на София. На ул. „Княз Борис І“. Тъй като пътувам много през годината, обичам да си бъда в къщи, когато съм в София. Работя от дома и рядко излизам. Освен, ако не е за срещи – в офиса или най-често наблизо. По тази причина местата за хапване, които посещавам, са на нашата или на първата успоредна улица – „Цар Асен“. Kita’s Shortlist на кварталните места, включва:

„Часовникът“ или „Fun Housе The Clock“, ул. „Цар Асен“ 81, +359 888 309 090. Намира се на половината разстояние между дома и офиса. Любимо място за срещи. Служебни и лични. Новите собственици промениха характера на заведението и заложиха на културата на виното и интернационалната кухня. Винаги има качествено вино на седмицата, а от менюто любимо ми е „Пиле Казабланка“, което изчезна от листа, но знаят все още да го правят. Тук традиционно срещам журито на СФФ.

„Memory“ (Спомени), на „Княз Борис І“ 66,  Тел: +359 888 896 985, 02 952 6250.
Любимият ми бар в квартала. Моята маса е втората отдясно на входа. Всичките филми, които сме правили през последните 12 години, са започнали от тази маса. Дано не го затворят, както се говори. Тръгна заедно с фестивала от началото на 90-те.

„Слънце и луна“, ул. Гладстоун 18-а, тел: +359 895 648 477. Вегетериански ресторант с органична храна и най-добрият хляб в София, който акостира в нашия хладилник един път седмично.

„Murphy’s”, ул. Кърниградска 6, Тел: 02 980 2870. Най-близкият ирландски пъб. Винаги е добре да имаш истински пъб близо до дома. Тук отпразнувахме включването на „Светът е голям“ сред 9-те номинации за Оскар. Тук гледам Бербатов, когато искам да е шумно и да се лее черна бира.

„Пасторант“, София, ул. „Цар Асен“ 16, тел: 0887 026 190. Любимият ми италиански ресторант в България. Уютна атмосфера, качествена храна и избрани вина. Пастата е отлична, по-добра от тази в много ристоранте в Италия. Любимите са ми арабиата и пеперончино, която сега нарекоха „Пасторант“, както и виното на чаша което предлагат – бутилират им го специално в Кастра Рубра. Всички в заведението са много мили и можеш да им се довериш, ако се колебаеш в избора.

В разширения квартал добавям още:

„Фемили“, София, ул. Гладстон 52, тел: 02 980 9012. Открихме тази бирария с мексиканска кухня преди 2 години, в едно лято, когато жадни опитахме чешката бира „Конрад“ и веднага ни спечели. Оттогава сме редовни в топлите месеци. Собственикът знае кога сме в София, защото не пропускаме да се разпишем вечерно време с по две бири, мексикански картофи и баварски наденички.

„Хамбара“, София, ул. 6-ти септември 22. Несравнимият Бар № 1 на София. Уникално място, където можеш да срещнеш винаги рпиятели и познати след 11 ч. вечерта. Посещавам го още от 90-те години, дори един път ми направиха вечер в стила на МТV Storytellers. Гостувахме с Пешето и между 1-2 истории, свирихме по парче. Беше забавно. Тук е последната спирка на фестивалните гости след прожекции, вечери и купони.

Извън квартала класическото Kita’s Place е:

„Под липите“, София, ул. Елин Пелин 1, +359 888 954 406. Елитният национален ресторант в града. Тук правим традиционната вечеря на откриването на София Мийтингс. Една от най-впечатляващите вечери на филмовите фестивали. Пиршество на балканската кулинария от най-висока проба. Откриваме вечерта с кратко слово в екип в състав: Франк Алберс от Фондация Роберт Бош, Мира Сталева и Кита. В съпровод на гайда.

Извън София имам няколко традиционни любими места, както и новооткрити, следствие на пътуванията ми в търсене на партньорства за „София Филм Фест на път“:

„Молерите“, Банско, ул. Глазне 41, тел: +359 888 844 944, (0)898 844 944, (0)887  844 944. Любимата ми българска механа. С радост я открихме още от началото на 90-те, когато се казваше „Молеровата къща“ и беше в къща на поне 100-200 години, в която трябваше да се наведеш, за да влезеш. Славчо (Спасов) ми е разказвал, че там са снимали още „Мера според мера“. Собственикът Малин е ресторантьор и предприемач от класа и не случайно построи новото заведение „Молерите“ заедно с хотел към него, което се превърна в магнит за мен и избрани фестивални гости, особено след затваряне на старата механа. Ако нямате идея какво ви се яде, просто се доверете на Малин. Аз винаги започвам с бански старец на тиган и катино мезе, и в зависимост от компанията поръчвам шиш на майстора, който забиват на гредите над масата. Любимата ми маса е вляво от входа до огнището. Вечерно време се оставяме в ръцете на оркестъра, почти непроменен през последните 20 години. Поръчайте си акапела и лидерът му Динко Чолев не само ще запее, но и ще разкаже история.

„Истанбул“, Автомагистрала „Тракия“, близо до тунела Траянови врата, собственик: Зеки Окзус, тел: 0899 255 595. Класическият турски ресторант в България. Няма начин при връщане към София да не отделя час за майсторските кебапи, обилната чобан салата и прясно изпечения хляб, по метър дълъг. Ресторантите в Истанбул имат да учат занаят при Зеки, който можете да срещнете в старата постройка да кълца бързо салати и да се грижи за кебапите.

„Гролш“, Бургас, Приморски парк, тел: 0894  383 634. Посещавам тази бирария в морската градина от 10 години, когато там ме заведоха Йорданка и Георги Ингилизови, Георги Дюлгеров и Борето Чакринов. Имаме традиция по повод пресконференции или закриване на София Филм фест на Брега да хапваме там пикантни пипала от калмари, правени по оригинална рецепта на готвача, чернокоп и зарган. Бяхме с Данчето и тази година, месец преди да си отиде.

„Ереван“, Пловдив, ул. Отец Паисий 29, тел: 0894 762 779. Вкусният арменски ресторант в Пловдив. Казват, че се е преместил малко встрани на същата улица. Но спаначените и цариградските кюфтенца, както и чревцата трябва да са същите.

„Найлона“, Пловдив, ул. Бенковски 7. Бар № 1 в Пловдив. Много ъндърграунд атмосфера, малко неглеже, но всъщност с вкус и стил, който собственикът Вожда не променя от десетилетия. Там със сигурност можете да опитате ПГР (пловдивска гроздова ракия) и да загубите на бас, ако настоявате, че слушате „Пърл Джем“ вместо пловдивска гръндж група.

„Стара Варна“, Варна, ул. Цар Калоян 5, тел: 052 654065, 0887 280 697.
„Стара Варна“ е музей на фотографията на Варна, много интересен, на първия етаж на къща в гръцката махала на града. Още по-интересно е това, което се намира в мазето – винарна с отбрани вина от цяла България. Всичко се осмисля след среща с Ламбрин Сотиров, който след кратък тур из фотогалерията, ще ви отведе в подземието. Не пропускайте да си поръчате дегустация на пет вина, която Ламбрин ще направи с удоволствие и много професионално, а накрая удоволствието ще е взаимно, след опитаните уникални български вина от тамянка до рубин.

„Бухчевата къща“, Стара Загора, ул. Цар Шишман 52, тел: 0896 103 992, 0542 600 570
Къщата е на 100 години и е рядък пример на български сецесион.   Собственикът е направил елитен ресторант, който се превърна в привлекателен център на екипа и гостите на София Филм Фест в Стара Загора. Богато и много качествено меню в елегантна и направена с вкус обстановка.

„Никулден“, Силистра, ул. Пристанищна 2, 086 822 214
Рибният ресторант на Силистра, намира се на платформа на Дунава. В менюто присъстват много видове риба от голямата река, вкусно приготвени. Единственият проблем са рояците комари, които искат обилно пръскане с препарат на всички голи части на тялото.

„Малкият Интер“, Велико Търново, ул. Иван Вазов 22, тел: 0885 152 722.
Уютна артистична обстановка с много стари мебели и инструменти. Еднакво добре се котира и като бар, и като ресторант. Клиентелата му би трябвало да са хора с артистичен дух. След като го откриете, непременно ще повторите.

„Хадживелинов хан“, Боженци, тел: 0885 333 148.
Стилно възстановена къща с двор с поддържана ливада и ресторант, където може да се доверите на готвача, пък и не пропускайте двойно препечената ракия, която собственика Велин ще ви препоръча.

Ето и двете места от миналото:

„Банска къща Миле Поп Йорданов“, София, ул. „Васил Друмев 5. Всъщност сега този ресторант се казва „Велико Търново“. Но за мен си остава старата слава на Банската къща, в който сме били повече от 10 години от средата на 90-те. Обичахме да сядаме срещу огнището и да сме първите, които срещат оркестъра. Пеехме с цяло гърло и от сърце, а за текстовете си имаше публикувани книжки, които се раздаваха из заведението. Оркестърът, заедно с незабравимият кларинетист Малака, участва в два наши филма. Малака вече го няма. Оркестърът не е същият, заведението – също, но все още имаме сантимент да ходим там.

„Отвъд алеята зад шкафа“, София, ул. Будапеща 31. И този елитен софийски ресторант вече го няма. Сега се нарича „Adi's Cook & Book“, тел: +359 882 686 802, 0898 686 802. „Отвъд алеята“ беше мястото, с което впечатлявахме най-взискателните вкусове на нашите гости. Кончаловски пожела два пъти да го посети. Също и Йоселиани. Имахме специален бартер със собствениците: кино срещу храна, който изпълнявахме стриктно, пък и оставахме сити, защото киноманската страст на собствениците и персонала ни предоставяше много възможности. Сега нещата са по-различни, но споменът остава.